Риболов сом

Без всякакви уговорки и препращане към “славното минало” днес сомът е най-голямата сладководна риба изобщо. Никой друг вид сега не може да се похвали с размери на уловени екземпляри над три метра и тегло над 100 килограма. Моруните, който също достигат внушителни габарити, не влизат в сметката, първо, защото са морски риби, които само за размножаването си навлизат в Дунав, и второ – те не са предмет на спортния риболов с въдица. Така странната риба с огромна глава, мустаци и широка уста е абсолютният естествен предел и в най-смелите въдичарски сънища. Сомът достига на дължина до 5 метра, а на тегло до 300 килограма. Днес улавяните риби вече са с по-скромни габарити, но сомове над два метра и над 60 кг са улавяни нееднократно в нашите води през последните 10 години. Ихтиолозите твърдят, че днешният европейски сом е братовчед на сомовете отпреди ледниковия период. Това е реликвов вид, преживял последния ледников период. Може би поради това външният му вид не може да бъде объркан с никоя друга риба. Главата му е вертикално сплескана, но огромна за тялото. Тя направо преминава в цилиндричното меко тяло без люспи.

Цветът на сомовете е според местообитанието, но най-често гърбът е сиво-черен, сиво-зеленикав или тъмнокафяв. Коремът е доста по-светъл. В предната си част до аналното отверстие сомът има вертикално сплескано тяло, а към опашката преминава в странично сплескване. Сомът няма странична линия. Гръбната му перка е много малка. Тя е от няколко меки лъча. Гръдните му плавниците са мощни с твърд костен лъч, а аналният плавник е удължен и достига до опашната перка. Очите на рибата са твърде малки за такова животно, специалистите утвърждават, че сомът няма добро зрение. Според тях той компенсирал с отличен слух, а обонянието и осезанието му били изключителни. Зъбите му са ситни, леко наклонени навътре и покриват цялата вътрешна част на неговата широка паст. На горната челюст той има чифт здрави и дълги чак до гръдните перки мустаци, а на долната – още два чифта мустачки.

Топлолюбива риба, активна при загряване на водата и прекарваща зимата в дрямка. У нас сомът е естествен обитател на Дунав и долните течения на притоците му. Среща се и в Марица, Струма, Тунджа, в канални системи, блата и езера. Изкуствено е разселен и е намерил отлични условия и в редица от по-старите ни язовири – “Батак”, “Ивайловград”, “Александър Стамболийски”, “Кърджали”, “Тича” и дори “Искър”. Сомът предпочита неподвижните или водите със слабо течение. Обича дълбокото, за да се чувства в безопасност. Всъщност той е голям рибешки домашар, защото може да прекара целия си живот в един и същи вир или дълбинна яма. Някои сомове живеят в подмоли и скални цепнатини, други си правят гнезда на самото дъно. На практика след бебешката си възраст сомът няма естествен враг или съперник в рибешкото царство. Единствено друг, по-голям сом може да го прогони от заетото място. Ако обаче храната е в изобилие, сомовете проявяват учудваща толерантност и се заселват по няколко във вир или яма. Най-големият си остава пръв сред равни, но щом храната намалее, отношенията в колонията загрубяват като на Балаканите. Хищният нрав и великанският апетит на водния исполин се задоволяват от огромен списък “продукти” – рибки, водни жаби, птици, миди, раци, понякога мърша, насекоми, червеи, пиявици и дори дребни ларви от дънната тиня, която сомът при голям глад филтрира подобно на кит. Специалистите по риболова на сом от Дунав му приписват и редица други увлечения – като се почне от качамаците и кюспето и се свърши с най-невероятната стръв – парче домашен сапун.

Ихтиолозите неведнъж са изтъквали, че сомът е крайният регулатор в един водоем. Там, където той е добре представен, в продължение на над десет години временните надмощия на един или друг вид риба траят много кратко. Причината е в това, че сомовете както великите сили при държавите налагат мир чрез сила. Така да се каже, пред огромната паст на сома всички са равни – костури, щуки, бели риби, кефали и други водни войнолюбци. Без да има кучешки зъби, сомът се справя отлично и с доста голяма стръв. Да лапне килограмов костур, за него е като да глътне бонбон. Той стиска здраво жертвата си в уста, за да я зашемети, и после веднага я гълта цяла.

Сомът има естествената грижа да храни огромно тяло и поради това често не може да си позволи лукса да ловува само нощем. Рано сутрин или привечер той се вдига в горните пластове, за да похапва дребни рибки. Ако обаче храната е в изобилие, предпочита да не се хаби, а прикрит зад някакво укритие, да атакува изневиделица. У нас обаче през 1959 г. е внесен и аклиматизиран и американският канален сом – Ictalurus punctatus. Той обитава язовир “Овчарица”, защото е подчертано топлолюбив вид. В Америка той може да достигне до 12 кг тегло, но у нас рядко надхвърля 2 кг. Най-лесно се отличава от обикновения сом по наличието на допълнителна мастна перка между гръбния и опашния плавник. Всеяден е и се лови с въдица както на жива стръв, така и на тестени примамки, жито и царевица.

Стръв, захранка и подхранка

Най-изпитаната захранка за нашенския сом си остава вмирисаният накълцан суров далак или черен дроб. Кюспето понякога помага да се съберат дребни риби, които пък привличат сома, но само ако е огладнял. С две думи, захранването и подхранването за сом си е бошлаф, като изключение са водоемите, в които рибата се отглежда изкуствено и е свикнала да получава месни отпадъци и гранулирани смески с костно брашно. При стръвта основното е ясно – най-напред са живите рибки до 20–30 см. От тях се изисква обаче прекалено много – да са издръжливи на куката, да позволяват прехвърляния и да останат читави и на дълбочина от 15–20 метра, когато оловото ги повлече към дъното на ямата. Отлична стръв са и едрите земни червеи на грозд, големите пиявици и голите охлюви, които също като тях се разтягат и плуват дълго във водата. Големите жаби и малките опърлени птици се препоръчват от майсторите в лова на сомове както в Западна, така и в Източна Европа. За лятото изборът им често се спира и на големите зелени скакалци и поповото прасе. Раците и месото от речни миди също спадат към класиката в търсене на среща с мустакатия исполин.

Такъми

На тапа с плаваща примамка ни трябва прът, по-добре от плътните коленни. Понякога дори шаранджийските телескопи оплескват нещата при битка със сом. В макарата също не бива да има никаква нежност. Само най-яките модели на реномираните производители са достатъчно здрави и големи за този риболов. Ето защо много от най-запалените сомаджии вече се доверяват само на мултипликаторите. Влакната за леко тръгват от поне 0,40 – 0,50. Куките са от №2/0 до №5/0. Ако използваме тройки обаче, започваме от №4. За дъно също се подхожда най-внимателно към оборудването. Прътът е най-добре да е от стъклопласт, коленен. Дължината му да е 3–4 метра. Много е важно върхът да не е прекалено твърд, защото при много твърд връх и при голямо тегло на рибата може да се стигне и до разкъсване на меките тъкани на сома и само да си похабим късмета. За кльонк не е нужно прътът да е толкова дълъг, дори по Дунав се лови с навит на дъсчица видлон от ръка. При спининговия риболов такъмите могат да са по-спортни, но все пак не бива да се забравя, че и в най-обикновен речен вир понякога излиза сом над 15 кила.

Методи на ловене

Общо взето, у нас сомовете се ловят на тапа, на дъно, на блесна и на кльонк. Замятането на плувка прилича доста на гоненето на щука и се практикува за реки и водоеми с по-малки сомове. Плувката обаче най-често е голяма тапа, за да удържа едрата жива риба за стръв. Обикновено така се замята пред скалите във вировете, където се знае, че има сомски подмоли. На леко се пуска и на пиявица, гол охлюв и попово прасе. На дъно вече могат да се чакат и големи парчета, като най-често монтажът е с подвижно голямо олово. Поводът с рибата за стръв винаги е на вирбел. При водорасли и закачки може да се пусне и с долна тежест на дъното, ограничител на над нея и повод с нанизан на линията вирбел, за да се движи стръвта, без да заляга на дъното. Най-атрактивният риболов е с КЛЬОНК, когато хищникът се дразни и привлича чрез удряне по водата със специалния уред, наречен кльонк. Той има форма на чаша с дръжка, като с него се бие по водата под определен ъгъл. Под водата звукът от влизането и излизането на кухата му пета се разпространява надалеч. Теориите за въздействието на кльонка върху сомовете са най-различни, но истината е, че звукът му ги вдига от дълбините и те тръгват към източника. Тогава са особено агресивни и атакуват стръвта без колебание. Методът е приложим само в Дунав от лодка и е забранен във вътрешните ни водоеми. Най-спортният начин за схватка със сом си остава и класическият спининг на големи въртящи се блесни, на рапали и на мъртва рибка по системата “Драшкович”.

Кулинарни качества

Месото на сома е бяло, без кости, мазно и много вкусно. Интересното при него е, че то е по-добро от предната част на рибата, отколкото от опашката. При сома за разлика от повечето други риби често тлъстината се отлага първо в опашката. Понякога при по-едрите риби пластът от подкожна мазнина е към 2–3 см дебел. За най-вкусни се смятат сомовете до 10 кила. Те стават идеално за пържене и печене.

Хънтър