Лов на кафява мечка

Кафявата мечка има едро тяло с по-масивна задна част, къс врат, дебел и здрав, къси закръглени уши, малки очи. На краката си има по 5 пръста, завършващи със здрави нокти, особено добре развити на предните дълги крака (от 5 до 10 см.) Опашката е много къса. Цветът на козината обикновено е кафяво-жълт, но може и да е по-тъмен. Зимната козина е по-гъста и по-дълга. Мечката достига на дължина до 2 м. с тегло 120 - 250 кг.

Мъжкарите са по-едри от женските. Те натрупват достатъчно мазнини през лятото и есента, лягат и спят през студените зимни месеци. Сънят им е дълбок, и ако е обезпокоена, лесно напуска бърлогата си. Бърлогата, в която лягат обикновено в корените на стари дървета, под някое изкъртено дърбо или в старни ниши. Мечката се катери и плува добре и въпреки, че изглежда тромава на къси разстояния може да развие 50 - 60 кг/час.

Националният рекорд на кожа от мечка е 560,5 точки по CIC.

В Бългтария кафявата мечка се среща в Рила, Пирин, Родопите, Средна Стара планина, Витоша, Плана и Лозенска планина. Тя е всеядно животно - ядезеленитечасти на дърветта, храстови и тревисти видове, плодове, дребни бозайници, насекоми, обича мед, затова и напада пчелите. Някои индивиди се пристрастяват към ядене на месо.

Брачният период на мечките е през май-юни. След 7 месеца женската ражда 1 - 2 малки. Това съпада с времето на зимния сън. Малките са дребни и недоразвити и теглото им достига до 300 - 500 грама, покрити са с редки косми. Проглеждат на 30-тия ден. Сучат 5 месеца. Мечките сватбуват през година. Половата им зрялост настъпва след 3-та година. По време на сватбуването майката прогонва родените през предходната година мечета, които от този момент заживяват самостоятелно.

Следи: Мечката стъпва на цяло стъпало. Следите на задното стъпало приличат на босо човешко стъпало. Дължината на задната стъпка е 25 см., а ширината 16 - 17 см. Тя отъпква мястото, където сехрани и драска и обелва корите на дърветата, когато маркира територии. Тези белези говорят за присъствието на мечка в региона.

Мечката няма естествени неприятели. По отношение на човека тя е най-миролюбивият едър хищник. Обикновено тя го усеща отдалече и се отдалечава, без да установи дирекна среща. Нападенията върху човека са изключения, често при защита на потомството. У нас тя е защитен вид. Разрешава се ловуването само на мечки стръвници с определена процедура за доказване на това и издаване на разрешително.

Хънтър