Лов на диво прасе - глиган

В последните години някои ловци се отправят за лов на глигани не с традиционните ягдтериери, отличаващи се със смелост и дързост, а с бултериери. Например, привържениците на тази порода смятат, че техните методи на лов в гората са по-справедливи и коректни. Обикновено лова започва след падането на снега, като ловците заграждат голям горски участък и определят, има ли там глиган и какъв е той. След това пускат кучетата. По правило, двойка, по-рядко по единично. И задължително срещу вятъра, докато хората в същото време изостават.

Ако стадото или отделния глиган се впуснат в бягство именно заради приближаването на човек, то след това не може да ги догони нито една хрътка, да не говорим за бултериер, който чехите използвант за този лов в качеството на единствено пригодната порода. От по-едрите кучета дивите свине до среден размер включително по-често се впускат в бягство, отколкото да се спрат на място. Ако става дума за животно, което е способно да се отбранява, което при това не подозира за присъствието на човек наблизо, то налице са добри шансове за успешен лов. Кучетата без излишни фрази и церемонии захапват дивия звяр за главата. Особено в долната челюст и в бузите. След успешната „мъртва” хватка те се извиват, почти лягат на земята и поради това само в редки случаи попадат под глигите на рязярения звяр. Благодарение на извънредно силната хватка на глигана рядко му се удава да подхвърли един или даже два бултериера. След атаката на кучетата, дивата свиня може да се придвижи напред само няколко метра, така че ловецът има възможност незабележимо да се приближи към нея, докато тя е заета с кучетата. Тогава ловецът скача върху гърба на глигана, хваща с ръка дебелата козина, изтяга се напред, почти ляга върху животното и го пронизва с дълъг 30 см клин веднага зад предните крака. Използването на клин се предпочита от чешките ловци пред здравото, високо колкото човешки ръст копие, което те използват само за да спрат атакуващ глиган. Огнестрелно оръжие въобще не се използва. Наред с безграничното мъжество на ловеца, несъмнено, внимание заслужава и работата на кучетата.

БУЛТЕРИЕРЪТ - достоен противник на глигана. Въпреки, че нараняванията на кучетата при такъв лов са доста чести, известен е само един случай, когато бултериер е бил убит от дива свиня. Дори без предварителна „тренировка”, бултериерът инстинктивно захава глигана за главата. Тук от голяма полза за кучето са неговите малки размери в съчетание с относително голяма маса и огромна сила на челюстите. Два бултериера са достатъчни за да спрат глиган или, най-малкото, силно да затруднят неговото движение. Освен това, нападайки от долу на горе и странично, кучето се изплъзва от смъртоносните удари на глигите.

Преди да се спрат на бултериерите като свои помощници в лова на диви свине, чешките ловци провели многобройни опити и с кучета от други породи. Всъщност за бултериера ловът на глигани е далеч по-нетрадиционен, отколкото са например кучешките боеве. Въпреки това той е най-добрата порода за лов на глигани. Разбира се, бултериерът никога не е бил и никога няма да стане действително съвършенно ловно куче. Ловец, който може да държи само едно куче и иска да го използва като действително универсално ловно куче, не бива да взима бултериер, тъй като той може да се използва само при някои видове лов. Например, изключително рядко се срещат бултерери, които могат да вървят по следа. Възможно е някои кучета да могат да придобият това умение, ако постоянно работят с кучета от други породи, притежаващи такова качество. Но това не е вродена дарба на бултериера, както е при различните ловни кучета.

Хънтър